Всеки рано или късно достига до идеята, че ЕКО е хубаво нещо. Как ли? Много са пътищата.
Може просто да се понесеш по вълната - да си ЕКО е модерно. Ще кликнеш на пет бутончета "харесва ми" във Facebook на страници, презентиращи някакъв ЕКО продукт и спокойно можеш да се обявиш за ЕКО човек.
Другият начин е да го преживееш.
Когато например родиш бебе с непоносимост към млечния белтък - тогава изведнъж разбираш колко НЕ-ЕКО си живял и колко НЕ-ЕКО е средата ти.
Когато същото това хлапе на 2-3 годишна възраст в кварталната градинка весело подритва кенчета от бира, кофички от йогурт, бутилки, найлонови торбички и... памперси. Тогава се сепваш - ти знаеш, че това е боклук, че не му е там мястото, че е грозно, че не винаги е било така и че някъде по-надалеч не е така... То, обаче не знае. Каквото и да се опиташ да обясниш, големите му, жадни да изучат света очи възприемат средата такава, каквато я виждат. Без никакви условности. Тя ще формира естетическите му възприятия категорично и безжалостно. Утре то ще стане човек, на когото мърсотията и безхаберието не правят впечатление. Още по-малко пък изчерпващите се ресурси на планетата ни.
Какво можем да направим?
Първото и най-лесно нещо е да натъпчем куфарите и да се опитаме да намерим своето място в една по-дружелюбна към децата ни среда, където няма боклук по тротоарите, където същият се изхвърля от всяко домакинство по строги правила и където неспазването им води до налагане на сериозни санкции. Среда, където в парковете вместо отпадъци, децата ни ще срещнат предмети на изкуството, направени от отпадъци. За другите плюсове на подобно решение няма да пиша сега (макар, че се изкушавам), защото не това е целта ни.
Друго, което можем да направим?
Да излизаме редовно с децата си на акции за почистването на градската среда или планините. Едни ръкавици и една дървена сабя за пробождане на лошите боклуци вършат идеална работа.
Да помолим децата с малката лопатка да ни помогнат да насадим пролетните цветя или пък морковите на Зайко.
Да престанем да купуваме PVC играчки и посуда без необходимите означения за безопасност, които освен, че са нетрайни, са както знаем и много вредни.
Да извадим старите дрехи и играчки и да ги подарим или разменим с някого, който има нужда от тях. Такива акции вече се провеждат доста успешно.
Да четем етикетите! На всичко, което купуваме. Когато са прекалено ситни - да изискваме да не са. Когато ги няма - да изискваме да ги има.
Да подкрепяме с труда на двете си ръце хората, заели се с производство на ЕКО хранителни продукти (солидарно земеделие).
Да подкрепяме хората, произвеждащи полезни и красиви неща, рециклирайки нашите отпадъци.
Та да си дойдем на думата - с този блог ще популяризираме ЕКО идеи, ще представяме ЕКО продукти, ще споделяме нашия опит и за да не бъдем голословни, ще показваме неща, които сме произвели от отпадъчни продукти, макар никой от нас да не е учил за това :)
Защото вече не ни е достатъчно да кликнем бутончето "Харесва ми".
