През последните двайсет години обаче, след "отварянето" ни към всичко чуждо, този празник постепенно навлезе и при нас. Започна луда размяна на сувенири във формата на сърца - свещници, свещи, пепелници, вазички, бомбониери, картички и всякакви други щуротии. Не можахме да се спасим и от кича, който ни напада от щандовете също толкова агресивно, колкото и на 1-ви март /Батман с мартеница, примерно :))/. Пък и колкото по шаренко и блестящо, толкова по-добре се продава. А я се опитайте да седнете в заведение на 14-февруари без предварителна резервация - обречени сте на неуспех.
Не ме разбирайте погрешно - аз също купувам на този ден по нещо мило за най-близките си. И те го правят. Има огромно очарование в това да подариш материализирано късче любов. Разбира се за нас 14-ти февруари е освободен от всякакъв религиозен подтекст. Моят Валентин не приема поздрави за именния си ден тогава, а четири дни по-рано - на 10-ти февруари, когато се чества православният - св.Валентина.
На 14-ти доминантата е любовта - най-прекрасното чувство. И няма нищо лошо в това да имаме и такъв празник в ошмуления си живот. А ако съчетаем сърдечния празник с две чаши хубаво червено вино, е още по-прекрасно. Защото Трифон Зарезан има своето неотменно място на този ден :)
В Уикипедия под статията "Свети Валентин" може да се прочете следното: "През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.....А с разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща."
Да, ама не.:) Отдавна не изпращам виртуални картички по никакъв повод, а откакто открих хобито си да правя картички, не купувам и масово произвеждани :)
Връщам се в 19 век, но както подобава на 21 век - с рециклирани материали. Ето една мъничка част от тези, които вече съм направила:
Няма коментари:
Публикуване на коментар